“Живеещите в сухоземните градове или в затворените и закепенчени промишлени гробища имаха далеч по-сериозни проблеми от моите. Човек трябва да е страшно глупав, че да гладува при наличието на море. Та той разполага с един неизчерпаем запас от храна. Голяма част от белтъчините в диетата ми идваха от океана. Всеки ден той също изхвърляше на брега и дървен материал за отоплението ми, така че имах нужда единствено от трион и брадва. Към вилата имаше и градинка с чернозем. В Северна Калифорния можеш целогодишно да отглеждаш някакъв зеленчук. Щом обелех някой картоф, веднага засаждах обелките му. В градината се редуваха да растат къдраво зеле, маруля, цвекло, ряпа, моркови и кромид лук. В залива приливът оставяше в куп вирчета миди, раци, охлюви и кафяви водорасли, известни и като морска маруля. При наличието на въдица, човек можеше да хване и бодлоперка, златна червена риба, костур, морска пъстърва и главоч.”