“— Вижте какво, един умен мъж винаги си дава сметка още в момента на запознаването дали жената срещу него е казала „да“ или „не“. Това става в първите три секунди на запознаването. Ако е „не“, звезди да и сваляте, все то! Вие сте „не“, не го ли усетихте?… Довиждане!
Отминава равнодушно, защото на следната маса, следния ъгъл или ден я очаква друг, който разпалено й обяснява своята гледна точка по същия въпрос.
— Потрай, манго! — викахме си като деца, ако някой се увлече. — Дотук знаеш. Дотук тя не харесваше, това и другите са го видели. А…?
Прав сте, останалото не ми е добре известно. Помня само моя случай. Беше на квартира в долния етаж на една нова неизмазана къща. Една вечер дрънкахме много — всъщност приказвах аз, тя се смееше и ме гледаше с искрящи очи. После я изпратих. Върнах се вкъщи, легнах и отведнъж си помислих, че съм „да“! Беше октомври, прозорецът й вероятно е отворен. Станах и хукнах. Прозорецът беше отворен. Влязох. Бях „да“.
Родиха ни се две деца.”