“Животът на всеки човек е път към самия себе си, проправяне на път, загатване на пътека. Никога никой човек не се е слял напълно със себе си; всеки обаче се стреми към това, един едва доловимо, друг по-ясно, кой както може. И всеки до края носи със себе си остатъци от своето раждане, слуз и яйчена черупка от един прасвят. Някой никога не стига до човека, остава жаба, остава гущер, остава мравка. Но всеки е творение на природата, което иска да уподоби човека. И всички имат общ произход, майките, и всички ние произлизаме от едно и също лоно: но всеки, като опит и създание от глъбините, се стреми към свои собствени цели. Бихме могли взаимно да се разбираме; но всеки може да тълкува само себе си.”