“От нощите си, о, Луна на Непорочното зачатие,
аз, дошъл от мрачните селения, човекът без значение,
обичам да се взирам от всички покриви на този Вавилон
и да си представям твоите климат, фауна и флора.

Не знам какво да си измисля и да ти го съобщя,
о, невероятен Сал, докосващ бреговете на нощта!

Цялата ти атмосфера не помръдва, унесена си в сън,
обвита си в тишина, тъй както гробницата тъмна,
и в блудкавото ти небе, където облаче не дреме,
дали прошепва вятърът, че тук смъртта е бреме?”