“Ала човекът е така устроен, та единственото, с което наистина се примирява, е смъртта. И не че казва: готов съм да умра. Но още от рождението си всеки от нас осъзнава границите, в които съществува. Отвъд са илюзиите ни; вътре в тях, дори в отчаянието, светулка още едно може би. Примирението е все същата жажда за живот.”