“Има криле, на които е отказано да летят!.. От които, докато са расли, някой неспирно е късал перо по перо. С поглед, изпълнен със загриженост – дали ще могат да се ориентират с услужливо подадения в ръцете им компас, как да избегнат въздушните течения във висините на собствените им мечти… Тази загриженост не съветва, не пита , не подкрепя. Тя бди за опасностите, които сама е съчинила, и наготово поднася свои собствен истини. Тази загриженост къса перо по перо. От крилата. Тя оковава свободата. Кара я да се чувства виновна.”