“През стаята премина смразяваща хладина и повечето воини, които стояха около масата, неволно отстъпиха крачка назад. След близо три века като върховен жрец, сигналът за влизането на Аларик беше непогрешим за всички тях. Той носеше силата на Посейдон, дори когато бе безформен като въздуха и невидим като дъха. Бренан, който бе облегнат на стола до този на Конлан, се поклони леко и се отдалечи към собственото си място. Аларик се материализира в рамките на няколко удара на сърцето – в един момент студеният хлад се спусна заплашително като смъртоносен шепот по гръбначният стълб на Вен, в следващия миг Аларик застана пред тях, а ръцете му бяха сключени около инкрустираните с изумруди дръжки на кинжала му. Той бе изцяло облечен в черно, както винаги, като някакъв атлантски войн на смъртта. Той грациозно се отпусна на стола си.”