“Когато Аларик говореше, бе достатъчно опасен. А когато мълчеше, бе смъртоносен. Жрецът се взираше в него, без да мига и изглеждаше почти нечовешки в своето спокойствие. Ако някога някой мъж бе изглеждал неподходящ за свещеничество, то Конлан би назовал Аларик. Жрецът беше висок, колкото него, а силното му мускулесто тяло подхождаше на смъртоносната заплаха в очите му. Никой ученик обаче не би го потърсил, за да му разкаже история за детинските си пакости в изповедалнята, това бе сигурно. И все пак се говореше, че повече от една жена, съблазнена от тъмната красота на Аларик, таи надежда да убеди мрачния жрец да... кривне... от обета за безбрачие.”