“Пролетта отрони листата си и лятото на любовта ни угасна, върбите се свеждат над реката и чуват се ридания в горите. Някакво предчувствие тежи на дърветата. Есен тежи на душата ми. И когато споменът за Теб минава над душата ми, по стъпките му пронизително ридаят отчаяни блянове, които се валят и плачат - както нападалите по земята листа крещят от болка, когато вървим по тях и ги тъпчем.”