“Отключваме вратата. Котката вече не се вижда никаква. Търчим от стая в стая. Хиляди уплашени очички се взират в нас от жилищния блок от клетки, в който се помещава хамстерската колония: дори и сексът не е толкова интересен, колкото да гледаш как плувнал в пот, луднал човек по халат се щура из стаята. Търсим под леглата. Поглеждаме през прозореца и виждаме как Истинската котка си крачи по алеята.”