“...Но по онова време писмата се четяха от чужди хора... Пръв го прочете пощальонът, после всичките му познати, интересуващи се от четене: учителите, дяконът, вдовицата на бакалина, синът на псалта и още неколцина.
Тогава библиотеките не работеха, книги не се продаваха, а хората бяха нещастни и търсеха душевна утеха. Затова къщата на пощальона беше станала библиотека.
Особено интересните писма изобщо не се изпращаха на адресата, а се оставяха за препрочитане и постоянно удоволствие...”