“Аз бях аз и едновременно всичко, което ме заобикаляше. Бях и нощта навън, с нейното тихо сияние и блесналата на изток зорница, лъчезарна като очите на влюбена богиня, и предутриникът, който галеше листата на лавровите рози в градината, и чайката, безшумно носеща се под звездите като бленуваща душа.”