“Тогава тя не го забеляза, но гледката на звездния поток му беше най-приятна в отражението на двете стъкълца. Те бяха по-красиви от всичко друго и винаги след това, присетеше ли се, тяхната омайност го носеше по река от безметежно спокойствие. В тях съвсем отчетливо виждаше обаятелно съвършенство. Ненагледен пейзаж в две безкрайности. Опияняващата дълбочина на соления океан. Море от звезди.”