“По тия времена в тия места обитавали и едни своеобразни зайчета, които се наричали Слънчеви зайчета. А ги наричали така, защото умеели да яздят слънчевите лъчи и да ги направляват така, че слънчевата енергия да дохожда до всички растения в Приказния свят. По такъв начин Слънчевите зайчета помагали на всички дървета, храсти, цветя и треви да растат и да се развиват.

Освен това, Слънчевите зайчета ходели нощем при хората, докато хората спят. Те тихо им пеели специални слънчеви песни, които носели красиви слънчеви мисли. А когато човек се пробудел на сутринта – и мислите му били великолепни, и думите му - красиви, и делата му - правилни. Защото Слънцето е обновление и възрождение, то помага на всички ни да преодоляваме трудностите и да достигаме нови висоти.”