“Представителят се засмя сухо, някак злобно. Внезапно чехкинята стана и го зашлеви. Беше остър и силен плесник, който изкънтя оглушително в тихото фоайе. Той спря да се смее. Опипа бузата си, целият се зачерви. Жената се дръпна, обляна в сълзи, с пламтящи очи, настръхнала като котка, горда, готова за бой. Тогава се случи нещо неочаквано - мъжът я притегли към себе си и я целуна страстно по устните, а тя - мокра и разплакана, очевидно не по-малко изненадана от мен, не знаеше какво да прави, само се бранеше отчаяно, докато накрая се отпусна и зарида в прегръдките му. Отвън спря полицейска кола. Представителят на “Чедок” взе чантите на жената и като се гледаха унесено, двамата минаха край мен.”