“Пътешествието ни отне почти целия ден и най-странното е, че не ми досади изобщо. Харесваше ми да гледам през прозореца, докато клепачите натежат от топлината, да заспивам и пак да се будя, да поглеждам навън за поне хиляден път, или пък да се извърна към баща ми, който през цялото време бе забил нос в някаква техническа книга, нещо за строене на къщи или машини и мотори — направо беше луд по тях. Той вдигаше глава, поглеждаше ме, кимваше и се усмихваше, отвръщах му и той отново потъваше в четивото си. Пак заспивах и сънувах топли и меки неща, а последния път, когато се събудих, баща ми ме бе разтърсил за рамото.

— Здрасти, шефе — каза, аз ококорих очи и се огледах”