“Имало е време, когато не сме оформяли всички думи както сега при изписването им върху страница. Имало е време, когато думата „&“ се е изписвала с една точно определена буква. Сега това изглежда налудничаво. Но това е така & ние с нищо не можем да го променим.

Човечеството се научило да се придвижва по релсите & това движение ни направило тези, които сме — фероплавателен народ. Линиите на морелсите се простират навсякъде & никога не водят от едно място право на друго. Винаги има зигзази, възли, серпантини около & над собствените ни влакови релси.

Коя дума би могла да символизира по-добре морелсите, които свързват & разделят всички земи, от самото „&“? Къде ли другаде ни отвеждат морелсите освен на това място & на онова, & на онова, & на онова & тъй нататък? & кое ли по-добре въплъщава под замаха на писалката витиеватото движение на влаковете от „&“?

Един експедитивен маршрут от началната до крайната ни точка ще превърне думата в тъничка черта. Но лъкатушен маршрут е нужен — нагоре & назад, подминаване на целта & поправка, пак надолу, на юг, & на запад, пресичане на собствения по-ранен път, смяна на посоката, пак застъпване, за да спрем най-сетне на няколко косъма разстояние от мястото, откъдето сме тръгнали.

& маневри, & отклонения, прехвърляния по пътя към крайната цел, както правим всички ние.”