“Жена ми,

бъдещата ми жена
върви след красотата на декември.
Парчето борова гора сияе в нейното обятие,
морето ни обсажда, празник е.
Гадая в очертанията на скута
несигурните знаци, че едно дете е вече там,
напускам смесените чувства.

В предсърдията – лявото и дясното, сред камерите – дясната и лявата,

спокойно се развръща радостта,

бумти дихание.”