“Имаше дума за това време от деня. Здрач. Тасогаре. Времето, когато очертанията се размиват, когато може да се срещнеш с нещо, което не е от този свят. Прошепвам старото му име. Полусветлина.
Гласовете ни се припокриват. Невероятно. Не може да бъде! … Най-накрая се срещаме. Наистина се срещаме.”