“Докато отварям плъзгащата се врата и влизам в хола, Йоцуха ме връхлита и започва да ме обвинява. Това е вместо „Добро утро!“
– Утре аз ще направя закуската! – казвам и се опитвам да се извиня, че съм се успала.
На това дете дори не са му паднали всичките млечни зъби, но изглежда убедено, че се справя с живота по-добре от по-голямата си сестра.”