“Веднъж Ед ми каза:
- Дълги години не можех да се търпя. - И го каза не със самосъжаление, а като прост, достоен за съжаление факт. - Това бе един много труден и много болезнен период. Не се обичах поради ред причини, някои истински, други - чист плод на въображението. Ужасно неприятно ще ми е да се върна назад към това време. Но постепенно - рече - открих с изненада и радост, че има хора, които ме харесват. И се запитах: след като те могат да ме харесват, защо и аз да не харесвам себе си? Само с мислене обаче не става. Успях полека-лека да се науча да харесвам себе си и нещата си дойдоха на мястото.”