“Човешките наклонности не са банални психологически комплекси, които могат да бъдат адекватно обяснени като последици от травми в детството. Те могат да бъдат разбрани само ако се прекрачат границите на редукционистката психология и бъдат разбрани точно такива, каквито са: като опит на човека да намери смисъл в живота и да изживее оптимума на интензитета и силата, които може (или вярва, че може) да постигне при дадени обстоятелства.
Наклонностите му са неговата религия, неговият култ, неговият ритуал, който той трябва да крие (даже от себе си), до колкото не се одобряват от неговата общност. Сигурен съм, че с рушветчийство и изнудване, при умело уговаряне, той може да бъде заставен да изостави "религията" си и да бъде приобщен към общия култ към никого, към автоматизацията. Това психическо лечение обаче го лишава от най-доброто, което има, а то е да бъде човек, не машина.”