“Кои сте вие дето не познавате нито птиците, нито сеното, нито дърветата? Откъде дойдохте? Дойдохме от онзи град там. Познаваме камъните. Те са като хората: груби, нежни, розови, с пори, млади, стари, гладки, сбръчкани, жилести, ръбести, хитри, добродушни, всеотдайни, коварни, присмехулни, предани, готови да стоят векове зазидани в основите като на пост, глупави, мрачни, горди, мечтаещи да станат паметни плочи, простовати, служещи безкористно, наредени в безкрайна редица по калдъръмите, като народа, без имена, без имена, без имена вовеки веков … Град като всички други! Като всички други? Не, не, не. Това не е град. Това е едно безумие.”