“Някъде преди съмване тя се пъхна в кревата до мен, както правеше често, когато бе по-малка, и обвита в нежните воали на съня, я чух да шепти:
- Всичко е наред, маман! Никога няма да те напусна.
Миришеше на сол и бебешки сапун. Прегръдката ѝ бе яростна и топла в поглъщащия мрак. Залюлях я. Залюлях себе си, потънала в нея, гушнах я с тъй необятно облекчение, че почти изпитах болка.
- Обичам те, маман. Винаги и всякога ще те обичам, не плачи.
Не плачех. Аз никога не плача.”