“„[...] през цялото време, докато аз бях директор, не съм направил нито една крачка, без ТЕ да ми кажат, не съм отронил нито една дума, без ТЕ да ми я кажат, не съм извършил нищичко, без ТЕ да ми го кажат... АЗ БЯХ ТЕ!“
Той произнася последните думи почти с вик, заковава се на място и остава така няколко дълги секунди, за да подчертае значението на казаното. След това разперва ръце с обърнати към небето длани и почти като в „Многострадална Геновева“ казва: „Защо тогава ме снеха?... Защо? Защо?”