“Да държиш огъня в ръцете си — какви нови възможности разкрива това пред нас! Ще посоча само наслуки: ние ще бъдем в състояние да опожарим реколтата на противника, да запалим маслинените му гори и така нататък. С огъня, господа, ние, хората, получаваме нова сила и ново оръжие; с огъня ние ставаме почти равни на боговете — шепнеше Антиметей, но внезапно избухна. — Аз обвинявам Прометей, че той е дал божествената и непреодолима стихия — огъня, на пастирите и робите, на всеки случаен минувач; аз го обвинявам в това, че той не е поверил огъня в ръцете на компетентни лица, които, владеейки го, биха го пазили като истинско държавно съкровище.”