“Тя се вгледа във възлестия ствол, корените, стърчащи от пръстта, ронещата се кора и сгърчените клони.
-Мъдро, красиво, излъчва някаква сила...
Замисли се за удивителното вълшебство на природата и се усети как напрежението сякаш се оттича от нея.
- Точна така. Гледаш го и те изпълва възторг, нали? Не мислиш за него като за нещо грознои деформирано, което буди съжаление. Така сме и ние, хората. Белезите ни са свидетелство за всичко, което сме преживели. Те разказват нашата история. Показват, че въпреки всичко сме оцелели. И няма смисъл да се срамуваме и да се крием в сенките.”