“С треперещи пръсти търсех близките си, докато не се преплетохме в едно цяло и най-сетне не поех от силата им. Това беше наистина да имаш семейство. Те те познават по-добре и от теб самия. Грижат се за душата ти , колкото и да е опорачена. А щом се бяха оказали принуденида ми покажат истината, не се поколебаха. Бяха поели ужасния риск, предвид силата на човешката заблуда, която можеше и да не ме пусне от лапите си. Но отново бяха скочили в борбата, готови да понесат и последиците. Наложило им се бе да наблюдават как бавно гасна, докате всеки ден преглъщам старите си травми. Докато упорито се унищожавахв един проклет живот, с една непоносима за мен длъжност. И докато стоях до тях, макар и сгърчена на земята, аз най-сетне поех първия си дъх на толкова наложителното си прераждане.”