“Преди, през целия си разбойнически живот, аз нямах време и покой за мислене, а сега мислите ми текат плавно и ме тревожи само това, че често не мога да ги спра, и чувствам как мозъкът ми се гърчи, премръзва сякаш, парализира се — тогава му давам отдих, като политам стремително надолу по падината, през къпинака.”