“Приех, че най-важното в живота ми е способността ми да наситя даден момент от това пусто време, дето все го свиваме и разтягаме като ластик, със смисъл, с красота, с любов. Да го наситя до пръсване, до невъзможност нещо да се добави към този миг и към това пространство.”