“Мантикор. Думата изникна съвсем ясно в ума ѝ. Така Михаил Коровин наричаше себе си. Дори сега тя виждаше животното. Огромно мускулесто тяло, покрито с къса златисто-кафява козина, по-тъмна, като грива, около лицето и врата. Лапи с черни и заострени нокти. Опашката, която завършваше с шип. Двете крила в средата на гърба.”