“За участ зла човек роден е.
Ние не сме идеализирани диви животни.
Ние сме несъвършени смъртни същества и съзнаваме тази смъртност, дори когато я отпъждаме, предадени от собствената си сложност, създадени така, че когато скърбим за изгубените си близки, за добро или лошо, скърбим и за себе си. За себе си, каквито сме били. Каквито вече не сме. За това, че някой ден няма да ни бъде въобще.”