“Като клоуна играем роли, вечно симулирайки, вечно отлагайки най-важното събитие. Умираме, докато се мъчим да се родим. Всъщност никога не сме се родили, никога не се раждаме. Ние винаги сме в процес да ставаме нещо, винаги откъснати и изолирани. Винаги отвън. [Хенри Милър - Усмивката в подножието на стълбата]”