“Представата за Менгеле като неуравновесен, обладан от демони или задоволяващ гротескни и садистични импулси трябва да бъде заменена с нещо може би още по-смущаващо... Да вкараме Менгеле и неговите изследвания в рамките на аномалното и причудливото, е може би по-лесно смилаемо, отколкото да разберем, че той е продукт на една далеч по-голяма система от мисли и практики. По-лесно е да заклеймиш едно отделно чудовище, отколкото да видиш как чудовищното произлиза от иначе уважавани и улегнали институции. [Дейвид Маруел - Менгеле: Ангелът на смъртта]”