“Без да бърза, с ритмични движения, се отправи към целта си. Водата се плъзгаше покрай тялото ѝ, в началото без никаква съпротива, но колкото повече напредваше, толкова повече теченията искаха да я отклонят от целта ѝ.
В главата ѝ имаше само една мисъл: “Не спирай!” и тази мисъл я тласкаше напред.
“Не спирай!”
Първо замах с едната ръка, после с другата, краката неспирно в движение. Смъртта е липсата на движение.
“Не спирай!”
Тласък след тласък, метър след метър, надделя над морето, надделя над магията, надделя над страха си.”