“Зад тях, върху една кола с големи колела, чиито спици и джанти изобразяваха преплитане на змии, се появи уродлива статуя, придвижвана от две двойки богато накичени зебу. Тази статуя имаше четири ръце, оцветено в тъмночервено тяло, обезумял поглед, разчорлени коси, увиснал език и оцветени с къна и бетел устни. На врата си носеше гердан от черепи, а на хълбоците — колан от отрязани ръце. Тя стоеше права върху паднал гигант без глава.
Сър Франсис Кромарти разпозна тази статуя.
— Богинята Кали — промълви той — богинята на любовта и на смъртта.
— На смъртта — да, но на любовта — в никакъв случай! — каза Паспарту. — Отвратителна жена!”