“Години домашна трагедия, заличени от една нищо и никаква фраза. Гротескно. Но колко пъти е така, така е почти винаги: накрая откриваш, че болката, всичката тази болка, е била излишна, че си страдал като добиче, а е било излишно, не е било справедливо или неспаведливо, не е било хубаво или лошо, било е само излишно, всичко, което можеш да кажеш накрая, е: беше излишна болка.”