“Понякога си представям как се издигам над света. Контурите ми се разширяват, порастват, обгръщат цялата ни планета. После Слънчевата система. После галактиката.

И оставам там, в безкрайната чернота, в безкрайната светлина, която хвърля всяка същност-галактика.

Здравей, бабо.

Как ти се вижда светът ни сега? Какво виждаш, когато се вгледаш във всеки от нас? Успяваме ли най-сетне да стигнем до неказаното, недопомисленото, дори неизчувстваното докрай?



Виждаш ли – сега, когато нямаме граници, когато нашите галактически контури са само навик, само удобство – виждаш ли какви сме наистина? Течни, ярки и огнени?

Виждаш ли дядо? Неговият огън се забелязва от другия край на Вселената.”