“Ръцете ѝ се пресягат да ме обгърнат, да прегърнат сърцето ми. Аз повдигам длан към бузата ѝ, далечната, облягам глава на близката, притихваме.

Седим и гледаме яхтите, които се плъзгат в мъглата, окичени с ярки флагчета: един жизнерадостен щрих за всички онези, които не виждат тихата радост на сивото време.”