“Впускаме се в живота като спътници, чийто кораб ще бъде запратен от вятъра бог знае накъде, и вкопчени един в друг, си разказваме жалките си спомени, защото помним едно и също и познаваме един и същи бряг, на който знаем какво е било да се живее, докато не се гмурнахме в морето, и откъдето сме виждали да проблясва и да синее едно и също небе, докато гръм не го разкъса.”