“Нямаше и повече грехове за изкупуване, отдавна бе разпродала всичко от тезгяха на душата си. Останаха само горчилката и празнотата, а те бяха ненаситни безсмъртни вещици - първата хранеше втората час подир час, после излизаше на нивата на сърцето ѝ, жънеше с черния си сърп и малкото добро зърно, останало там, сдъвкваше го стръвно и отиваше да го изплюе в жадната паст на посестримата си.”