“Никога не се влюбвайте в диво същество, господин Бел - посъветва го Холи. - Това беше грешката на Док. Той все мъкнеше вкъщи разни диви същества. Хищни птици с наранени криле. А веднъж дори голям рис със счупен крак. Но човек не бива да отдава сърцето си на диво същество; колкото повече го отдава, толкова по-силни стават тези същества. Докато станат достатъчно силни да избягат в гората. Или да отлетят на някое дърво. После на по-високо. После в небето. Такъв е краят, господин Бел. Ако си позволите да обикнете диво същество. Накрая ще останете само с поглед към небето.
===================================
Желая ти щастие; и вярвай ми, скъпи Док, много по-добре е да гледаш към небето, отколкото да живееш тук. Такова пусто място; толкова мрачно. Просто земя, където тътнат гръмотевици и всичко изчезва.”