“Никъде по света няма толкова дълбоко мълчание, защото това мълчание всъщност е един огромен, вкаменен вик. В него не се усеща спокойствието на гробище, където сред множеството уморени и изтощени животи почиват само малцина, които са били млади и ентусиазирани. Тук огромната сила на стотици хиляди мъже, бликаща от очите им, мощта, която ги е карала да гледат и да дишат, да се привеждат и да стрелят, сякаш изведнъж се е разпиляла на отделни атоми. Вкопчени в самозащитата, те са копнеели да запазят живота, ухажвали са го, вярвали са по-страстно от останалите, по-диво и по-пламенно, че той, животът, ще победи. Но тази отчаяна и пресилена воля, този кипящ въртоп от активност, надежда, страх, копнеж да останат живи изведнъж са били пометени от градушка от шрапнели и куршуми. И тогава онова най-упорито, но и най-лесно ранимо неща на света - живота, губи кръвта си и над осемстотин хиляди мъже завинаги се спуска мрак.”