“За първи път Анете чуваше какво всъщност е войната, за първи път осъзна за какво бе говорил Герхард в нощта преди заминаването си, за първи път разбра какво си бе мечтал да бъде тя за него - едно място за покой, едно пристанище, едно малко огнище на любов насред толкова много омраза, една искрица човещина насред унищожението, топлина, доверие, здрава почва, на която да стъпи, земя, родина, мост, по който да се върне.”