“Виждате ли, аз просто не вярвам на ония истории, дето ги показват по телевизията, за хора, които се срещат и просто се влюбват, и двамата свободни и без ангажименти, без никакви колебания, без предварителни съжаления. Не вярвам това изобщо да е възможно, дори и при съвсем младите. Всяка връзка между хората винаги е кълбо от проблеми, от противоборства, а също от обиди и унижения. Всеки принуждава всекиго, и то не толкова да прави нещо, което не иска, колкото да прави нещо, което не знае дали иска, защото почти няма човек, който да знае какво не иска, а още по-малко какво иска, последното няма как да се знае. Ако никой никога не бъде принуждаван за нищо, светът ще спре да се развива, всичко ще се люшка в едно всеобхватно и непрекъснато колебание, и така до безкрай. Хората искат само да спят, всяко предварително съжаление парализира, няма нищо по-ужасно от това да си представяш последствията от неизвършени дела.”