“Мнозинството от нас е затънало в инертността и използваме енергията си, за да я оправдаем, вместо да се научим да впрегнем всичките си способности, за да я превъзмогнем.

Ние, ВСЕОТДАЙНИТЕ, които се оправдаваме с аргумента, че нямаме време за желанията си, защото, за съжаление, винаги трябва да мислим преди всичко за задълженията си.
Ние, НЕРЕШИТЕЛНИТЕ, които имаме не едно, а много желания и сме убедени, че са противоречиви или несъсъвместими.
Ние, ЧУВСТВИТЕЛНИТЕ, които избягваме да храним надежди, за да не трябва след това да понесем разочарование.
Ние, ПОДЦЕНЯВАЩИТЕ СЕ, които смятаме, че желанието ни е твърде претенционзо, когато има други, които заслужават да го сбъднат много преди нас.
Ние, НИХИЛИСТИЧНИТЕ, които обясняваме, че е невъзможно да се говори за "истински желания" в свят като нашия, където условията се променят всяка седмица, всеки ден, всяка секунда...

И ние, подценяващите се чувствителни, нихилистични, всеотдайни и нерешителни, които постоянно се оправдаваме, само и само за да не признаем, пред себе си, че не сме готови да се борим за това, което истински желаем.”