“- Дилън? – вдигам, без да се замисля, без да се съобразявам, че Бен може да ме чуе, без да мисля за нищо.
- Кайли. – гласа му звучи слаб, като на някой, който дълго време е бил затворник.
- Ще се върнеш ли? – казвам, макар да знам, че това не е правилния въпрос.
- Имаш ли химикалка?
Учудвам се, но почти се хвърлям върху една на бюрото и после записвам някакъв адрес в Уилмингтън.
- Кайли...
- Знам. – простенвам. – Аз също.”