“Отново онова откачено усещане ме кара да се приближа до тях и не спирам, докато мирисът на изгоряло не ме обзема така, че да извърна поглед встрани. Нещо наистина не е наред дори с тях и мога да се закълна, че ако не е миризмата, когато се приближа ще видя съвсем ясно пукнатини. Макар че материалът, от който са направени изглежда ужасно здрав, приличат на вази, чупени многократно, а после залепяни, определено с не същия ентусиазъм. Обикновено си втълпяваш, че никой няма да забележи, но всъщност всичко се вижда, всичко е на показ. При всяко нещо е така: счупеното си остава счупено, колкото и да се опитваш да го прикриеш.”