“Но той не беше такъв. И сигурно и другите го знаеха, защото никой, който живее от дълго време в Карборо не се подиграваше с него, не се учудваше и най-вече - не се занимаваше с него. Защото на тях просто не им пукаше, и сега не им пука. Той бе просто поредния чудак, криещ изгубената си личност и разбитото си сърце.”