“Усещам как нещо изгаря кожата ми и след това е само болката.
- Не забравяй, Мег. До края на вечността. – чувам немощния ѝ глас и се разплаквам. После се оставям на силата, протичаща през всяка клетка на тялото ми и усещам как всяка мъртва или наранена частица от мен се издига, пробужда се и се устремява към живот.”